Река се извива през село Шенфенг, туристическа дестинация в Джиаксинг, провинция Жеджианг, която привлича посетителите с съкровищница на културното наследство. Подмладяването на древните занаяти вдишва нов живот в общността.[Photo provided to China Daily]
На бреговете на бавно движеща се река в село Шенфенг, ритмичното чукане на дърво срещу дърво отеква в залата на Джан Лайшанг, докато слънцето изплува на хоризонта.
Макар и с малки размери, неговата работилница е домакин на форми за лодка с различни форми и размери, които или се облегнат на стената, или почиват на рафтовете за внимателна оценка.
С длета и ръчни тренировки, мъжът на 70 -те години демонстрира древния занаят на местната традиционна сграда на дървесни лодки пред група любопитни посетители на село Уотърсайд в Джиаксинг, източнокитайската провинция Жеджианг, в края на април.
„Втвърдените дървени дъски трябва да бъдат полирани до гладък блясък, като всяко точно прецизно изрязване за перфектно изравняване“, обяснява Джан, който е прекарал шест десетилетия, прибирайки, привеждайки достойни за река кораби от упорит камфор, ела и бор.
Пътуването му с лодки започна, когато той беше едва на 16 години, като чиракува се под баща си в селския код.
„На практика всички трябваше да разчитат на лодките, за да се ориентират по пътя си към Шанхай, а Сучжоу и Куншан в провинция Дзянсу в стари времена“, спомня си той.
„Първото нещо, което научих, беше как да положа кила“, отбелязва той и мие дървени стърготини от ръкава си.
„Грешите на кила, цялата лодка е изключена. Вие не просто изграждате форма – изграждате спасителен сал.“
Използвани от рибари, фермери и фериботи, лодките постепенно са били пуснати в експлоатация, тъй като бетонните мостове обхващат, където фериботите веднъж се плъзгат и съвременният транспорт поема.
И все пак Джан не е готов да се откаже от търговията, която е подчертала цялата му кариера и е обявена за нематериално културно наследство на градско ниво в джиаксинг през 2009 г.
Между разговорите с гостите му, неговите привързани ръце и остри очи изпълняват измерени движения.
Майсторът корабокрушител започва с избора на внимателно извити дървени дъски, които съответстват на предвидените размери на съда.
Те са щателно оформени и закрепени към централния кил, установявайки основната структура на лодката. След това се инсталират лъкът и кърмата, завършвайки рамката на корпуса.
Критична стъпка следва с инсталирането на лази – грациозно извити странични дъски, които обслужват множество функции, подчертава той.
„Тези елегантни елементи осигуряват съществена стабилност по време на навигация, като същевременно действат като подиуми за лодки, които полират от STEM до Stern“, обяснява Джан.
Освен това, освен практическата си цел, лазинските дъски добавят отличителен декоративен усет към съда. След това палубата е положена за завършване на основната структура.
След това занаятчият старателно запечатва всички шевове, използвайки традиционна смес от паста от боя и растителни влакна, като гарантира пълна водонепроницаема цялост.
За кабината и надстройката, ароматното дърво от ела остава стандартният избор, въпреки че ценените съдове могат да разполагат с по -луксозни материали като кипарис, жълт дъб или дори палисандър.
„Дървесината на ела се използва главно за своята гъвкавост, устойчивост на влага, качество на гниене, лека природа и отлична плаваемост“, казва Джан.
Следва защитен процес на покритие, като маслото от Tung се прилага към корпуса (особено под водната линия), за да се предотврати гниене, докато боядисаните облицовки украсяват горните конструкции.
Докато дървените лодки до голяма степен са изчезнали от практическата употреба, тяхното културно значение издържа. Нарастващото търсене на туристическа индустрия от автентично занаят за удоволствие създаде ново значение за тези водни съкровища.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта