Само едно-две от българските момичета на всеки 100, на възраст от 16 до 19 години в България, са писали код през последните 3 месеца според Евростат. За сравнение, в Португалия те са близо 30. Няма да споменавам, че сме на последно място и че сме в пъти по-зле от предпоследния „състезател“ – Румъния – по този показател.
По принцип не смятам, че всяко българско момиче трябва да е програмист, но създаването на код изисква и математически умения. Ако те липсват, естествено е да имаме това, което имаме.
Доколкото разбирам, в момента казусът в българското образование не е, че липсват основни познания по математика, а как да въведем вероучение в училище, за да прикрием липсата на знание и качествени преподаватели по природни науки.
Само преди 40 години в България имаше 100% ангажиране на учениците в писането на код и това беше заложено в учебния материал. В момента не мога да преценя дали на „оператор на биологични единици“ са му били нужни тези знания, но за останалите определено са били полезни.
За ВРЕДИТЕЛСТВОТО е важно правилото – Колкото по просто население си отглеждаме по-лесно „хората“ на Пеевски и финансиста от Банкя ще обясняват кражбите и безумията, които сътворяват.
Какво мислите колеги от сектор IT?
Какво всъщност показват тези числа?
Това не е просто статистика. Това е индикатор за системен срив – в образованието, в държавната визия за бъдещето, в обществените нагласи към технологиите, и най-вече – в отношението към момичетата и тяхното място в дигиталния свят.
Причини за срив в участието на момичетата в програмирането:
1. Разпад на математическата подготовка
Програмирането изисква логическо мислене, структуриране, работа с абстракции – умения, които се развиват чрез добри учители по математика. В последните 20 години системата изтъня от качествени преподаватели, а учебните програми стават все по-опростени и тромави.
2. Отсъствие на технологии в училище
Вместо да въведем задължително програмиране още от началния етап, както правят в редица европейски държави, в България се обсъжда как да се върне вероучението. Във време, когато всяко дете в Естония създава първия си код преди 10-годишна възраст, у нас се връщаме в XIX век.
3. Стереотипи и липса на ролеви модели
Момичетата продължават да чуват, че „технологиите са за момчета“, а ИТ професиите са „студени“, „неженствени“, „мъжки“. Ролята на жените в технологиите почти не присъства в учебници, телевизия, училищни събития. Липсват програми за насърчаване на момичетата в ИТ и инженерните специалности.
4. Демотивация и липса на перспектива
Много млади хора, включително момичета, усещат, че образованието им няма стойност, че няма ясен път между усилието в училище и професионалната реализация. Когато добавим бедни региони, липса на достъп до техника, интернет и модерни учители – резултатът е предсказуем.
Какво следва?
Технологиите не са мода – те са езикът на бъдещето, а програмирането е неговата граматика. Ако едно цяло поколение момичета остане извън този език, то няма да има думата в утрешната икономика, в науката, в създаването на решения за проблемите на света.
Само преди 40 години България беше пионер в компютърното образование, със задължителни уроци по програмиране в гимназиите. Какво се случи за тези четири десетилетия? Как стигнахме дотук, че да се страхуваме от знание и да го заменяме с догма?
🧭 Заключение
Не – не всяко българско момиче трябва да стане програмист. Но всяко българско дете заслужава възможността да научи как да мисли логически, да създава, да решава проблеми, да кодира. Защото, когато премахнеш кода, премахваш и контрола върху реалността. И го оставяш на други – по-шумни, по-арогантни, по-малко образовани.
А ВРЕДИТЕЛСТВОТО няма нужда от код. То се храни с мълчание, невежество и страх.
Like this:
Like Loading…
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта