Лонг Нюсанджиу шие за тенекиена бродерия работи в работилницата си в окръг Дзиенхе, провинция Гуейджоу. YANG JIAMENG/ЗА CHINA DAILY
Големи хълмове и малки хълмове, гребла и брани, дълги трапезни пиршества, тези ритми от детството на Лонг Нюсанджиу в окръг Дзиенхе, провинция Гуейджоу в Югозападен Китай, остават извор на вдъхновение за нейната рядка бродерия с метални нишки.
Сега на 60 години, Лонг е национално признат наследник на тенекиената бродерия, уникална форма на ръкоделието на Мяо. За да завърши дрехата, тя започва с памучна основа, след което подрязва ламаринените чаршафи на кичури с ширина около милиметър, като използва всяка лента като игла и конец.
Тъй като калай е твърд, повечето дизайни разчитат на геометрични форми. Все пак занаятчиите от Мяо черпят от ежедневието – пилешки крака, седла или въртяща се вода – за да оформят модели, които се предават устно от поколение на поколение. На слънчева светлина тенекиените нишки блестят със сребрист блясък, докато по-тъмните долни шарки в черно, червено и синьо осигуряват контраст, създавайки дизайни, които заслепяват, без да претоварват.
Процесът е старателен. „Обикновената дреха, от боядисването на плата до финалните шевове, отнема поне шест месеца“, каза Лонг пред China Daily. „Церемониалният костюм е още по-взискателен. Прекарах две години в това, шиейки го бод по бод. Ако се опиташ да прибързаш, това те изтощава и в крайна сметка се оказва лошо направено“, каза тя, посочвайки фестивално облекло, окачено наблизо.
По едно време всяка млада жена в селото на Лонг беше усвоила този занаят. Днес обаче той оцелява само в няколко общности на Мяо в окръга. Точният му произход е изгубен, но старейшините си спомнят, че среброто е било твърде скъпо, докато калай – спасен от рибарски мрежи – е бил в изобилие. „Ако разтопите калай, той става бял като сребро“, каза селянин.
Традиционно момичетата от Мяо са били пощадени от тежък труд преди брака и са използвали свободното си време за бродиране на зестра. Повечето завършват не повече от два тоалета преди сватбения си ден. Някои описват бродерията с тенекиени конци като ежедневната броня, носена от местните жени от Мяо.
„В нашето село Джанлиу всяко момиче обичаше тенекиената бродерия“, спомня си Лонг. „След работа те изпускаха всичко – готвене, почивка – само за да бродират. Те се изгубиха в него.“
Дълги разговори с учениците си в шоурума на нейната работилница.
Лонг започва да учи занаята като дете и сега е четвъртото поколение в семейството си, което го продължава. Тя нежно прокара пръсти по цветния колан, който майка й направи преди повече от 50 години. „Цветовете не са избледнели“, каза тя гордо. „Това е истинско майсторство.“
Нейното домакинство се разглежда от селяните като законни пазители на изкуството. „Тя заслужава да печели награди“, казаха те, „за да почете нейните усилия и уменията на нашите предци.“
Лонг намира утеха в това да види как тенекиената бродерия печели нова публика. Миналата година той дебютира на подиума на Китайската международна седмица на модата. Съвсем наскоро дъщеря й Чен Ян носеше бродиран облекло на събитие за културен туризъм в Сидни.
С държавна и местна подкрепа, семинарът на Лонг започна да показва работата си в Пекин, Шанхай, Хонконг и извън него.
Поръчките сега идват със стотици, понякога дори хиляди. „Работя с над 30 бродерии“, каза тя. „Уча ги на ръка. Когато пристигнат нови поръчки, разпределям работата между занаятчиите в близките села и общности.
„Дори малките поръчки осигуряват доход и радост“, добави тя.
Днес дъщерята и снахите на Лонг седяха до нея в рамката за бродерия. „Те следват същия път, по който вървях аз“, каза тя с усмивка. Под ръководството на Чен тенекиената бродерия, подобно на много от нематериалните културни наследства на Китай, намира нова роля във висшата мода и културните иновации.
„Проектирам аксесоари, лайфстайл стоки и колекционерски предмети, които съчетават техники с тенекиени конци с модерен стил“, обясни Чен. „По този начин запазваме традиционните си модели, като същевременно се обръщаме към съвременната публика. Чрез тези творения искам светът да види шевовете, на които ме научи майка ми.“
Ян Дзямън допринесе за тази история.
Свържете се със сценаристите на [email protected]
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта