Сурова карта, извлечена от паметта, маркираща джамия, гара и Уорън от малки платна на Джакарта, които водят до дома й, най -накрая се свързват с Ани Ангграни със семейство, което се страхуваше, че вече е екзекутирана в Малайзийски Затвор за трафик на наркотици. Подобно на повече от милион други индонезийци, ANI остави за икономически възможности в съседна Малайзия, където мнозина работят – законно и незаконно – да изпращат пари обратно на семействата си. Беше 2011 г., а тогавашният 51-годишен никога не е напускал Индонезия преди.
Четиринадесет години нататък тя остава в малайзийски затвор, а на 65 години се бори с рака.
Маршрутът до затвора започна с съдбовно решение да изслуша съсед в северната част на Джакарта в Анкол, който изкарваше доходоносни работни места в близката страна.
Договорена за вземане на пакет, съдържащ това, което според нея са луксозни дрехи за доставка в Малайзия, вместо това тя беше арестувана на летището в Пенанг за контрабанда в 4 кг (8,8 фунта) метамфетамин – престъпление, което носи автоматична смъртна присъда.
Откъснато от семейството си от изгубен телефон, роднините на затворената жена се опасяваха, че е била екзекутирана съгласно тежките закони за борба с наркотиците в страната.
Семейството загуби контакт през 2017 г., след като дъщерята на Ани неправилно е поставила телефона си. Задържайки единствения телефонен номер, който Ани знаеше, че това беше единственият начин да се свържат с нея. Тя също е била преместена през няколко затвора през годините, преди да се озове в затвора Sungai Udang в Малака.
Нашия източник е Българо-Китайска Търговско-промишлена палaта